Как работят металотърсачите?

Металотърсач е устройство, предназначено за откриване на скрити метали или метали, заровени дълбоко в земята. Тези машини се използват основно от съображения за сигурност, както и за откриване на мини. Металотърсачите могат, не само да откриват метални или електропроводими обекти, но могат да се разграничат и различни видове метални предмети, както и да се разбере тяхното местоположение. Гражданите могат да закупят или да вземат под наем металотърсачи на изгодна цена от Интернет. Добре е потребителите първо да се уверят, че устройствата за идентифициране на металните или електропроводими обекти, работят ефективно и безотказно.

Съвременният металотърсач е специално проектирано устройство, което може да открие метали, които лежат дълбоко в земята или водата. От своето изобретение, това устройство  намира широк спектър от приложения в човешкия живот. Най-често то се използва за проучване за сигурността и за намиране на мини.

В индустриалния сектор металотърсачите намират приложение в производството на храни, фармацевтични, текстилни, химически, пластмасови и опаковъчни продукти. Те играят важна роля при определянето на наличието на метални парчета в храната. Въпреки това, можете да намерите много хора, които използват тези устройства за иманярството и откриване на монети.

Металотърсачът работи принцип, че когато електрическия ток преминава през серпентина, той произвежда магнитно поле около него. Устройството съдържа генератор, който произвежда променлив ток (АС). Когато променливият ток преминава през бобината в устройството, около него се произвежда магнитно поле.

Ако електропроводим метален предмет се намира в близост до бобината, се генерират вихрови токове металотърсача и той произвежда друго магнитно поле около него. Това устройство съдържа друга намотка в своя цикъл, наречен приемник. Бобина-приемникът може да открие промени в магнитното поле, поради присъствието на  метален предмет. Съвременните металотърсачи обикновено използват една от трите технологии, които са широки известни. Първата е с много ниска честота (VLF), втората е свързана с индукцията на импулса (PI) и третата – с честота на трептене (BFO).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *